Петък, Януари 20, 2012
Стария Другар-Пияница - Дедо Поп
Изрових го от килера докато тествам Blender, който е нещо изключително и феноменално добро и съжалявам, че не съм професор Вучков, за да дръпна една десетчасова лекция по темата. Безплатен, великолепен и съдържа в кротките си 35 мегабайта всичко, дето човек може да му се прииска да има. Ужасно добър софт, задължителен и просто виждам как дните на Империята са преброени. Направо ми се връща мерака да правя 3Д, дори добавих блендер таг..
А попа.. надявам се да го добутам до край, може да стане нещо интересно с тая стара пияница. Пък и ако ще съм актуален може да го бутнем и в посока ДС, пияница па и с линкълн...
Понеделник, Ноември 14, 2011
Феноменално печено
Източник: bghelp.net форум, но ще го препечатам, препиша, за да не се затрие. Обаче Живи да са тия хора, ебаси рецептата!
Факти:
24 часа мариноване на стайна температура! До сега винаги съм го правил в хладилник.
Запържването за запечатване е след първоначалното затопляне на месото до 55 градуса вътрешна температура.
След печенето в тавата имаше не повече от десетина капки сок - тоест всичко беше останало вътре в месото! Реално това нещо не загуби нищо от обема си за разлика от другия тип печене.
Рецепта:
Свинско месо ( очевидно ), в моя случай беше контра филе, ще опитам и с бут, но подозирам че ще стане.
Екстри - в моят случай - горчица, сос уорчестър, кимион и други подправки.
1. Мариноване:
Направих "паста" от горчицата, малко зехтин соса и подправките и намазах дебело. След това увиване във фолио и така престоява 24 часа на стайна температура.
2. 24 часа по-късно
разопаковане, забучване на термометъра за месо до средата на филето.
3. Затопляне ( или си е печене? )
Поставих директно върху скарата, имах едно наум и сложих тава отдолу, за да не цапам, оказа се че няма нужда. Не падна и капка. Всичко си стои в месото. Фурната на 80 градуса и е предварително затоплена до там. Съвета от бгхелп е да си калибрираме фурната преди това, като загреем на градус и сравним с термометър дали е вярно.. аз отебах и май подгрявах на 100
4. 55 Целзия, 118 Фаренхайтя.
Затоплянето е готово, отне ми около час, час и половина, според баща ми, 118 фаренхайт са 55 целзий. Звучеше добре. Месото вече стана много "интересно" на пипане. Малко като балон пълен с вода, такъв един му личи че е сочен и някак вече не е съвсем суров.
5. Попържня.
Едва сега се запържва в сух тефлонов тиган, колкото да замириши и да се бойдиши.
6. Допичане
Фурната се намаля на 55 градуса и се допоича за остатъка от времето така, че да стане около 4 часа готвене. В моя случай го държах още 2 часа и половина. Така или инак при тези градуси, половин час повече или по-малко няма да е драма.
7. Резултати
Истината е, че опитвах просто да направя добро свинско печено, а се получи най-уникалното нещо което съм правил изобщо някога. На вкус е 90% като жарено филе - тип колбас и 10% нормално печено. Реално може да се яде и студено, на сандвичи, на какво ли не. Божествено! Снимките са правени с телефон, но дори ня тях май си личи к'во става.
Факти:
24 часа мариноване на стайна температура! До сега винаги съм го правил в хладилник.
Запържването за запечатване е след първоначалното затопляне на месото до 55 градуса вътрешна температура.
След печенето в тавата имаше не повече от десетина капки сок - тоест всичко беше останало вътре в месото! Реално това нещо не загуби нищо от обема си за разлика от другия тип печене.
Рецепта:
Свинско месо ( очевидно ), в моя случай беше контра филе, ще опитам и с бут, но подозирам че ще стане.
Екстри - в моят случай - горчица, сос уорчестър, кимион и други подправки.
1. Мариноване:
Направих "паста" от горчицата, малко зехтин соса и подправките и намазах дебело. След това увиване във фолио и така престоява 24 часа на стайна температура.
2. 24 часа по-късно
разопаковане, забучване на термометъра за месо до средата на филето.
3. Затопляне ( или си е печене? )
Поставих директно върху скарата, имах едно наум и сложих тава отдолу, за да не цапам, оказа се че няма нужда. Не падна и капка. Всичко си стои в месото. Фурната на 80 градуса и е предварително затоплена до там. Съвета от бгхелп е да си калибрираме фурната преди това, като загреем на градус и сравним с термометър дали е вярно.. аз отебах и май подгрявах на 100
4. 55 Целзия, 118 Фаренхайтя.
Затоплянето е готово, отне ми около час, час и половина, според баща ми, 118 фаренхайт са 55 целзий. Звучеше добре. Месото вече стана много "интересно" на пипане. Малко като балон пълен с вода, такъв един му личи че е сочен и някак вече не е съвсем суров.
5. Попържня.
Едва сега се запържва в сух тефлонов тиган, колкото да замириши и да се бойдиши.
6. Допичане
Фурната се намаля на 55 градуса и се допоича за остатъка от времето така, че да стане около 4 часа готвене. В моя случай го държах още 2 часа и половина. Така или инак при тези градуси, половин час повече или по-малко няма да е драма.
7. Резултати
Истината е, че опитвах просто да направя добро свинско печено, а се получи най-уникалното нещо което съм правил изобщо някога. На вкус е 90% като жарено филе - тип колбас и 10% нормално печено. Реално може да се яде и студено, на сандвичи, на какво ли не. Божествено! Снимките са правени с телефон, но дори ня тях май си личи к'во става.
Събота, Септември 10, 2011
Четвъртък, Септември 01, 2011
Тодор Живков на 100 години
Автор: Мариан Гяурски
Константин Касабов пък го даде.
Във връзка с честванията на 100 годишнината на Тодор Живков се чуват силни гласове, за това какъв голям държавник и политик е правешкият селски хитрец.
И сега, когато на 7 септември ще се отбелязва този юбилей е добре да си припомним и какво се е случило на 7 септември 1978 г. на моста "Ватерло" в Лондон.
Кой е Тодор Живков?
Тодор Живков е ръководител на БКП и НРБ в продължение на 33 години. Утвърждава се във властта, като чрез задкулисни действия и интриги се разправя с всяка реална и въображаема фракция в комунистическата партия.
По време на неговото управление важни държавни структури – армията и Министерството на вътрешните работи – се подчиняват директно на Живков. Те са извън контрола на Министерския съвет или на Политбюро. В системата на Държавна сигурност се появяват нови структури, които пряко обслужват генералния секретар. Всяка съпротива и неподчинение, всеки опит – легален, съобразен с партийния устав и с провъзгласените принципи на партийния живот, или конспиративен е обречен на неуспех.
Ако по времето на Димитров, Коларов и Червенков съветските специални служби изграждат агентура в България, за да следят процесите на съветизация в страната, то по времето на Живков тяхното присъствие става политика, която самият първи партиен и държавен ръководител постоянно поощрява. В доклад на началника на Първо главно управление на Държавна сигурност Димитър Кьосев през 1972 г. се казва следното: „Да изпълним указанието на другаря Тодор Живков – да заслужим правото да се наречем филиал на съветското разузнаване.”
Живков не допуска в България да се зародят събития като въстанието в Унгария през 1956 г., Пражката революция в Чехословакия през 1968 г. или застрашаването на комунистическия режим в Полша след 1980 г. В това отношение Живков трупа далеч по-голям актив пред Москва в сравнение с партийните лидери на останалите страни от Източния блок.
По идея на Живков е проведен т.нар. Възродителен процес, когато насилствено се сменят имената на българските турци и се предприемат редица забрани и ограничения, засягащи основни човешки права.
На два пленума на ЦК на БКП през 1963 и 1973 г. Тодор Живков предлага България да стане 16-та република в състава на СССР.
През цялото си управление Живков безпрекословно се подчинява на Съветския съюз. Георги Марков описва в един от в своите Задочни репортажи отношението на Живков към Хрушчов и Брежнев, като към свои началници. В близък кръг, след среща с Брежнев Живков казва: „Знаете ли Брежнев как ме дра?” На разговорен български те дере само началникът.
В този смисъл Живков не е дори и диктатор, а просто съветски наместник в българските подопечни територии.
Константин Касабов пък го даде.
Във връзка с честванията на 100 годишнината на Тодор Живков се чуват силни гласове, за това какъв голям държавник и политик е правешкият селски хитрец.
И сега, когато на 7 септември ще се отбелязва този юбилей е добре да си припомним и какво се е случило на 7 септември 1978 г. на моста "Ватерло" в Лондон.
Кой е Тодор Живков?
Тодор Живков е ръководител на БКП и НРБ в продължение на 33 години. Утвърждава се във властта, като чрез задкулисни действия и интриги се разправя с всяка реална и въображаема фракция в комунистическата партия.
По време на неговото управление важни държавни структури – армията и Министерството на вътрешните работи – се подчиняват директно на Живков. Те са извън контрола на Министерския съвет или на Политбюро. В системата на Държавна сигурност се появяват нови структури, които пряко обслужват генералния секретар. Всяка съпротива и неподчинение, всеки опит – легален, съобразен с партийния устав и с провъзгласените принципи на партийния живот, или конспиративен е обречен на неуспех.
Ако по времето на Димитров, Коларов и Червенков съветските специални служби изграждат агентура в България, за да следят процесите на съветизация в страната, то по времето на Живков тяхното присъствие става политика, която самият първи партиен и държавен ръководител постоянно поощрява. В доклад на началника на Първо главно управление на Държавна сигурност Димитър Кьосев през 1972 г. се казва следното: „Да изпълним указанието на другаря Тодор Живков – да заслужим правото да се наречем филиал на съветското разузнаване.”
Живков не допуска в България да се зародят събития като въстанието в Унгария през 1956 г., Пражката революция в Чехословакия през 1968 г. или застрашаването на комунистическия режим в Полша след 1980 г. В това отношение Живков трупа далеч по-голям актив пред Москва в сравнение с партийните лидери на останалите страни от Източния блок.
По идея на Живков е проведен т.нар. Възродителен процес, когато насилствено се сменят имената на българските турци и се предприемат редица забрани и ограничения, засягащи основни човешки права.
На два пленума на ЦК на БКП през 1963 и 1973 г. Тодор Живков предлага България да стане 16-та република в състава на СССР.
През цялото си управление Живков безпрекословно се подчинява на Съветския съюз. Георги Марков описва в един от в своите Задочни репортажи отношението на Живков към Хрушчов и Брежнев, като към свои началници. В близък кръг, след среща с Брежнев Живков казва: „Знаете ли Брежнев как ме дра?” На разговорен български те дере само началникът.
В този смисъл Живков не е дори и диктатор, а просто съветски наместник в българските подопечни територии.
Вторник, Май 10, 2011
Събота, Февруари 12, 2011
Абонамент за:
Публикации (Atom)










